🇷🇺 Посольство России в Болгарии  

🇷🇺 На 16 март 2014 г. жителите на Крим направиха своя избор на общо гласуване - да бъдат завинаги с Русия.

🗳 Според резултатите от референдума 96,77% от кримчаните са гласували „за“ присъединяване към Русия при избирателна активност 83,1%, в Севастопол – 95,6% при избирателна активност 89,5%.

Гласуването беше наблюдавано от 135 международни наблюдатели от 23 страни, както и 1240 представители на местни организации, които отбелязаха, че референдумът е проведен без нарушения и при пълно спазване на международните норми и демократични процедури.

Въз основа на резултатите от свободното волеизявление на населението на полуострова беше подписан договор за влизане в Русия на два нови субекта на Федерацията - Република Крим и града с федерално значение Севастопол.

Оттогава Крим е коренно преобразен, превърнат е в един от най-динамично развиващите се региони на страната и на целия континент. На полуострова се поддържа атмосфера на междуконфесионално съгласие, правата на всички народи, които го населяват, се зачитат без изключение.

📸 Снимки: "Кримско списание" ("Крымский журнал")

В цялата многомилионна Червена Aрмия имало не повече от 300 такива специалисти. Една от най-редките военни специалности по време на войната е звуков разузнавач. Хората просто ги наричат „подслушватели“.

Често това са хора с развит слух – завършили музикални училища и консерватории, певци и музиканти. Те трябва да определят в тъмнината на нощта, откъде летят вражеските самолети.

„Подслушвателите“ са подпомогнати от многотонна инсталация – звукоуловител. Необходимо е да се вземе предвид скоростта на звука, вятъра и свойствата на въздуха при различни метеорологични условия.

Когато звуковият разузнавач намери самолет, прозвучава командата „Лъч!” и мощен прожектор осветява летящата вражеска машина. Често ослепен пилот просто изпуска самолета си във въртене или става лесна мишена за съветските противовъздушни оръдия.

#Победа80

💬 За световна измама, кървава постановка. Относно Буча.

Наближава поредната кървава годишнина от тази инсценировка. Многократно сме засягали тази тема на всички нива – ръководството на страната ни, Министърът на външните работи са говорили по нея, тази тема се обсъжда редовно с чуждестранни партньори, включително представители на международни организации.

На 3 април се навършват три години от поръчковата, предварително режисирана постановка, направена от режима на Зеленски и неговите западни покровители в Буча, Киевска област.

Тогава бързо беше измислена история за предполагаемо масово убийство на местни жители от руски военнослужещи. Въпреки очевидно постановъчния характер на тази провокация, всички западни медии и политици побързаха да разпространят информация за нея.

Това се превърна в причина/обяснение/претекст за това, че няма нужда от преговори и не трябва да се търси някакъв мирен изход от създалата се ситуация. Тогава всички представители на НАТО и ЕС започнаха да тръбят как всичко трябва да се решава "само на бойното поле".

Русия многократно предоставя подробни опровержения на този фейк, докато Украйна и нейните западни куратори дори не се опитват да предявяват никакви доказателства за обвиненията, отправени срещу Москва. Абсолютно неприемливо е киевският режим да бъде одобряван в това от международни организации, включително ООН, която според своя Устав е длъжна да се придържа към неутрална, равноотдалечена линия.

За да проведат належащо разследване, руските следствени органи се нуждаят от допълнителна информация за трагичните събития в Буча. Напълно осъзнавайки, че киевският режим няма да разобличава себе си, няма да хвърли светлина върху собствената си кървава провокация, от 2022 г. ние многократно се обръщаме към Секретариата на ООН и към Върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк с молба за съдействие за получаване на съответните данни.

По-специално, през септември 2024 г. чрез Постоянното представителство на Русия в Ню Йорк на представителите на ООН беше предадено искане за разследване на обстоятелствата на провокациите в Буча, изготвено от Следствения комитет на Русия в сътрудничество с Генералната прокуратура. Те специално подчертаха, че допълнителната информация е необходима единствено за установяване на истината, раздаване на правосъдие и осигуряване на цялостна защита на правата на жертвите на трагедията. През януари тази година Секретариатът на ООН беше призован да ускори отговора си на искането. През всичките три години ние н-и-щ-о не получихме от Секретариата на ООН.

Подобна ситуация възникна и с нашите искания към Секретариата на ООН да получим от украинската страна списък на жертвите на провокацията.

На 22 септември 2022 г., по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна, Сергей Лавров публично отправи съответен призив към Генералния секретар на ООН. Впоследствие Министърът многократно напомняше на Антониу Гутериш за молбата си при почти всяка лична среща или телефонен разговор, обаче тези усилия нямаха ефект.

На брифинг на 25 октомври 2023 г. официалният представител на Генералния секретар на ООН Дюжарик каза, че не разполага с информация защо Киев все още не е предал на Москва споменатия списък с имена на жертвите, планира ли да го изпрати и какви са препятствията, които пречат на украинската страна да го направи.

В началото на февруари 2025 г., по време на среща с представители на Постоянното представителство на Русия в Ню Йорк, Антонио Гутериш за пореден път избегна оказване на съдействие, като добави, че не разполага със списък на жертвите на трагедията в Буча. Все пак стотици световни медии участваха в тази постановка, в тази провокация.

❗️ Отново настояваме Секретариатът на ООН да спре да прикрива украинската инсценировка, насочена към дискредитиране на страната ни. Настоятелно призоваваме Секретариата да помогне за провеждането на задълбочено разследване на трагедията в Буча и да идентифицира отговорните лица за това чудовищно престъпление на киевския режим.

©️ От брифинга на М.В.Захарова (13 март 2025 г.)

💬 Съгласни сме с предложенията за прекратяване на бойните действия, но изхождаме от факта, че това прекратяване трябва да бъде такова, че да доведе до дългосрочен мир и да премахне първопричините за тази криза.

Сега по отношение на готовността на Украйна да прекрати бойните действия. Знаете ли, американо-украинската среща в Саудитска Арабия може на пръв поглед да изглежда като решение, взето от украинската страна под американски натиск. Всъщност аз съм абсолютно убеден, че украинската страна би трябвало да моли американците за това по най-настоятелен начин, изхождайки от ситуацията, която се развива, както току-що тук беше казано, на терен.

А как се развива тя? Със сигурност много хора забелязаха, видяха, че вчера бях в Курска област. <...> Ситуацията там е напълно под наш контрол, а групировката, нахлула на наша територия, е изолирана. Това е пълна изолация и пълен контрол на огъня. Контролът на украинските войски в тази зона на нахлуване е загубен. И ако на първите етапи, буквално преди седмица-две, украинските военнослужещи се опитваха да излязат оттам на малки групи, сега това е невъзможно. Те се опитват да излязат оттам на много малки групи – по двама-трима души, защото всичко е под наш пълен огневи контрол.

Техниката е напълно изоставена, невъзможно е да се изкара, ще остане там, това вече е гарантирано. И ако в близките дни се получи физическа блокада, тогава никой няма да може да излезе изобщо. Ще има само два начина: да се предадат или да умрат. И при тези условия, струва ми се, би било много добре украинската страна да постигне примирие поне за 30 дни. Ние също сме за, но има нюанси. От какво се състоят?

Първо. Какво ще правим с този участък, в който са нахлули в Курска област? Ако спрем бойните действия за 30 дни, какво означава това? Че всички, които са там, ще си тръгнат без бой? Ние да ги пуснем оттам, след като са извършили много престъпления срещу мирно население? Или украинското ръководство ще им даде заповед да сложат оръжие и просто да се предадат? Как ще стане това? Не е ясно.

А как ще се решават други въпроси по цялата линия на съприкосновение? А това са почти две хиляди километра. А там, както знаете, руските войски напредват в почти всички зони на бойно съприкосновение. И там също се създават условия да блокираме цели, доста големи подразделения.

И така, как ще бъдат използвани тези 30 дни? За да може принудителната мобилизация да продължи в Украйна? За да може да се доставят оръжия там? За да могат новомобилизирани подразделения да преминат обучение? Или нищо от това няма да бъде направено?

Тогава възниква въпросът: как ще бъдат решени въпросите за контрол и проверка? Как можем и как ще ни гарантират, че нищо подобно няма да се случи? Как ще се организира контролът? Надявам се, че на нивото на здравия разум това е ясно на всички. Всичко това са сериозни въпроси.

И кой ще даде заповед за спиране на военните действия? И каква е цената на тези заповеди? Представяте ли си – почти две хиляди километра! Кой ще определи къде и кой е нарушил евентуалното споразумение за прекратяване на огъня по линията с дължина две хиляди километра? И тогава кой на кого ще вмени нарушението на това споразумение? Това са все въпроси, които изискват старателно проучване и от двете страни.

Така че самата идея е правилна и ние със сигурност я подкрепяме, но има въпроси, които трябва да обсъдим.

©️ От отговорите на В.В.Путин на въпроси на медиите по време на съвместна пресконференция с Президента на Република Беларус А.Г.Лукашенко (13 март 2025 г.)