ОРЪЖИЯТА СРЕЩУ ЧОВЕКА
Какво да направя (направим) повече...
"Оръжията и човекът" се играе и ще се играе в похитения Народен театър под полицейска обсада и с КПП-та за публиката, която дефинитивно се състои от активисти на "Демократична България", "Продължаваме промяната" и стипендианти на "Отворено общество" и "Америка за България".
За първи път в историята репресивната машина в съдружие с медийния естаблишмънт налагат силово определено заглавие в театрален афиш. Налагат го в полза на партийната правда на неолибералните сноби от центъра на София.
Народния театър е обърнат на бункер - оръжията срещу човека и другата публика, която е обидена от текста!
Това е оксиморон на изкуство. Никое подобно изкуство, протежирано от властта, не приключва добре.
За държавата е жизнено важно "Оръжията и човекът" на всяка цена да присъства на националната ни сцена. Вероятно това е част от бъдещ ангажимент за нова правителствена сглобка.
Която, разбира се, ще е антибългарска, като първата - какъвто е и пасквилът на Бърнард Шоу.
Подмяната стигна дотам, че активира в пропагандата си естетически съображения. Български "творци" съвсем сериозно ни убеждават, че пиесата всъщност е "велика", "великолепна", "рекламираща подвига на българите и българската армия". А не точно обратното.
Какви висини на демагогията и невежеството. И какви дълбини на продажната ни полуинтелигенция, изтъргувала се евтино за заплати, грантове или присъствие в репертоара. И чийто единствен смислен представител се оказа Иван Динев - Устата...
Споменът за бунтуващите се български студенти от Бургтеатър е мъртъв. Както спомена за всичко дръзко и достойно от миналото ни.
Как да помним, като всеки подобен спомен задълбочава усещането в какви скотове сме се превърнали.
И това минава, стига до съзнанието на широките маси заради безпрецедентната ангажираност на БТВ, Нова и БНТ, за които рекламирането и браненето на Малкович се превърна в професионален приоритет.
Горчивата истина е, че цялата операция нямаше как да успее, ако съпротивителните сили на гражданското общество възплъщаваха поне критична доза потентност. Дали в Белград, Лондон, Будапеща, Варшава щяха да го позволят?
Точно 35 години след избухването на псевдо-демокрацията мозъците са промити от соросоидната образователна реформа, славните дати от историята са заличени, турското робство отдавна е "присъствие", почти никой не знае кой срещу кого и защо се е сражавал на Сливница, почти на никого не му пука за Македония, българската литература се изучава на ниво "букъри", грамотността е лукс, а не норма, а всеки порив за отстояване на традиционното родолюбие се интрепретира като "фашизъм", "ултранационализъм" и ретроградие.
Казах го, уви, и по-рано. Всеки народ си заслужава Народния театър, в пряко и преносно значение.
Какво да направя (направим) повече. Да се махаме оттук по стъпките на децата си, или да стоим на инат, колкото да подклаждаме симулацията, че в България съществуват инакомислие и демокрация?
Тревожен избор, особено в контекста на размирния свят, скован от призрака на настоящи и бъдещи войни.
И да, приятели, лично за мен най-тъпото и безнадеждното е, че всяко усилие за съхраняване на българското се брои за копейковщина и примитивизъм. Копейковщина...На вас плати ли ви някой, за да бъдете на площада? Организира ли ви? Вие "злонамерена тълпа" ли сте? Така могат да мислят единствено онези, които живеят и протестират по поръчка и за пари.