(Изповед пред Христо Ботев)
Лицемерието е много страшно днес,
вчера пак Ботева хвалѝхте,
всеки с публикация, снимка или вест,
грозно пак ръцете си измѝхте!
Не знаейки дори къде е той роден,
поднасяте цветя в възхвала,
духът му още рее непобеден,
но истината за смъртта е у нас умряла!
Не знаем нищо ний за него! ТОВА Е СРАМОТА!
Програмирани, намираме си извинение,
хипнотизирани и с кокоша слепота,
подготвѝхме днес вечното му погребение!
Той умря за нас, истината е това,
а ние нагло за него си говорим,
с фалшиви и неискрени слова,
за геройствата му вечно спорим!
Веем знамена, в годината дваж,
на 2-ри юни после 6-ти януари,
но по-важно е лятото на плаж…
Рушим мостове, градим дувари!
Това сме ние днес, поколенията след него,
борейки се само за парите и властта,
верни роби на собственото его,
трагична и безвъзвратна ще ни бъде участта!
Тъжно, българино, е, нали? Но истината е такава,
разпадът невиждани висоти стигна̀,
нямаме народ, няма и държава,
некрологът за вратата с куриер ни пристигна̀!
Смърт, пустош, тишина и погребение,
това, драги българино, е реалността,
няма веч морал, мисъл за обединение,
нас ни чака само пропастта!
Единиците не могат носят цял един народ,
това е смазващо, а гърбината е слаба,
смъртта единствен изход е за наший род,
мъчно ми е не за младите, а за онази стара баба!
Цял живот градиш, мъчиш, струваш,
цял живот борба… И накрая що?
На деца и внуци жилища купуваш,
А те предават те… Защо?
Въпросът тежък е, нали?
Въпросът, те като валяк смазва,
мислиш, че съм луд… Дали?
Не аз, а реалността това показва…
Тъжно, братко, е, нали?
Много тъжно и много вярно,
Плачеш тайничко… Боли…
Умря надеждата за нещо арно…
Няма нищо вече, край, свършѝ,
всички ние сме затова виновни,
няма и спомена за Ботев, лъжата – довърши,
храниме се само с лъжите им отровни!
Срам ме е пред Ботева, а теб?
Срам ме е и ми се много плаче,
посегнаха даже и към наший хлеб,
а ние си мълчим, сякаш сме пеленаче!
Христо, истината е една - умряхме,
всичките усилия ваши отидоха в канала,
наследници на вас недостойни бяхме,
държавата я няма и е прогнила цяла!
ЗНАМ, ЧЕ БЕЗДУШИЕТО НИ ТЕ БЕЗМИЛОСТНО УНИЩОЖАВА,
ЗНАМ, ЧЕ ИСКАШ ОТНОВО ПУШКА ДА ПРЕГЪРНЕШ,
ЗНАМ, ЧЕ ГОТОВ СИ ПАК ДА УМРЕШ ЗА ТАЗ ДЪРЖАВА,
НО И ЗНАМ, ЧЕ ОТ ГРОБА НИВГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕШ…
12.01.2025
Иван Герасимов