Ретравматизация
Ретравматизацията е процес, при който преживяваме отново травмата, която вече сме преживяли в миналото. Това може да се случи, когато сме е изложени на ситуации, хора или събития, които напомнят за първоначалната травма и по този начин предизвикват отново същите емоционални и физически реакции, свързани с травмата.
Защо безсъзнателно избираме да се ретравматизираме?
Изборът да се ретравматизираме често се случва на безсъзнателно ниво и може да бъде обяснен чрез различни психологически механизми. Въпреки че на пръв поглед изглежда нелогично да се поставяме в ситуации, които ни причиняват болка, това поведение може да бъде резултат от Дълбоки вътрешни процеси като:
- Неразрешени емоционални конфликти- опит за разрешаване на травмата
Човек може безсъзнателно да се постави в ситуации, които повтарят травмата, с надеждата да я "разреши" или да я преодолее по различен начин. Това е като опит да се пренапише историята, но често води до ретравматизация вместо до изцеление.
- Повторение на познатото - познатото е комфортно
Дори когато преживяванията са негативни, ние често се чувстваме по-комфортно в ситуации, които са ни познати. Това е парадоксално, но дори травмата може да се превърне в "нормалност" за някого, което води до несъзнателно търсене на подобни преживявания.
- Ниско самочувствие и самосаботаж
Травмата може да остави човек с дълбоки емоционални белези, като ниско самочувствие или чувство на вина. В такъв случай човек може несъзнателно да вярва, че не заслужава да бъде щастлив или успешен и така да се саботира като търси ситуации, които затвърждават тези негативни вярвания.
- Неосъзнати тригери
Хората често не са наясно с това какви събития, хора или ситуации могат да задействат ретравматизация. Без тази осъзнатост, те могат несъзнателно да се въвличат в обстоятелства, които предизвикват стари рани.
- Търсене на валидиране и признание - потвърждение на болката
Понякога човек се поставя в травматични ситуации, за да потвърди, че болката и страданието му са истински и валидни. Това може да бъде опит за получаване на съчувствие или разбиране от околните.
- Навик и липса на алтернатива - повтарящи се модели
Травматизираните хора често попадат в цикли на повтарящи се поведения и ситуации, защото не знаят как да се измъкнат от тях. Без подкрепа и алтернативни модели на поведение, те могат несъзнателно да се връщат към познатото, дори и то да е болезнено.
- Травма на привързаността - детски травми
Ако човек е преживял травма в детството, особено от фигури, на които е трябвало да се доверява, той може да се научи да свързва любовта и привързаността с болка и травма. Това може да доведе до търсене на подобни отношения и в зряла възраст.
- Опит за контрол над травмата
Когато човек преживява травма, често се чувства безпомощен и извън контрол. Несъзнателното възпроизвеждане на травматични ситуации може да бъде опит да си върне контрола, като този път се опита да се справи по-добре.
Как да се предотврати ретравматизацията?
Ако сме наясно, че можем да се сблъскаме с тригери, важно е да се подготвим и да знаем как да реагираме. Индивидуалната работа над ситуацията ще ни помогне да обработим травматичните преживявания и да разработим стратегии за справяне. Нужно е да се обградим с хора, които разбират и уважават нашите граници и нужди. Когато е възможно, трябва да избягваме ситуации, които могат да доведат до ретравматизация (да не поемаме рискове, докато не сме изцелили травмата).
Ако беше полезно -❤️