НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ
Не се притеснявайте, няма да въстанат,
телевизорът успешно мозъка изпи,
не се притеснявайте, по-зависими ще станат,
в робска люлка и дълбоко всеки спи.
Не се притеснявайте, хазартът ги обзел,
а дрогата ги бързо и сигурно довършва,
за да залага, всеки кредит взел,
даже не усещаха, че живот им жалък свършва.
С цигари, алкохол винаги се заредили,
и се псуват силно наш‘те политици,
не се притеснявайте, отдавна мача загубѝли,
на почит днес са тунингованите с джуки, цици!
Не се притеснявайте, имаме и тревомани,
но не, за да лекуват, а за да „пътешестват“,
не се притеснявайте, днес е по-зле от лани,
анално и дълбоко добре ни го наместват!
Децата ни са прости, неграмотни и дебели,
не се притеснявайте - разрушението по план,
не се притеснявайте, ще ни погълнат даже цели,
в колонията е всеки много силно прикован.
Разпродали ни земята, с унищожени заводи,
не се притеснявайте, и последните ще се затворят,
европейският съюз само гледа ни оноди,
след години няма могат даже български говорят.
Не се притеснявайте, наш‘та корпорация фалира,
е как така не знаеш, казаха ни го отдавна,
не се притеснявайте, животът вече спира,
няма даже помен от историята ни славна.
Родителите прости, децата наркомани,
не се притеснявайте, в началото сме още ние,
от тези гнойни и дълбоки рани,
всеки от болка и безпомощност ще вие.
Никого не го интересува, с малки изключения,
не се притеснявайте, ами гроба изкопайте,
опиянени от зомбивизорни внушения,
за човешка справедливост само си мечтайте.
Всичко се разпадна, раната гнояса,
не се притеснявайте, скоро ще умрем,
пуши пред децата и през джама хвърля фаса,
културата „на майка“ не можем спрем.
Няма политици, лекари, хлебари,
не се притеснявайте, няма и военни,
няма инженери, учители, стругари,
поругахме и на героите си останките нетленни.
Нямаме образование, нямаме и медицина,
нямаме храна, индустрия, транспорт,
нямаме държава, всичко хубаво се срина,
нямаме и помен и величествения ни спорт!
Ценностите кът, псуват по баща си,
не се притеснявайте, човекът си го заслужава,
с фас в устата, а до него седем каси
с бира – гледа телевизор и професор става!
Нямаме ги вече производствените предприятия,
не се притеснявайте, ще ходиме в чужбина,
в държавата цари към всичко титаническа апатия,
надежда за по-добро у всички ни загина…
Не се притеснявайте, земята ни ще населя̀т,
хищните са много, няма съпротива,
не се притеснявайте, населението ще подменят,
в сърцето на България копие се забива.
Аааа, „Не съм виновен аз!“ - всичките каза̀ха,
не се притеснявайте, цунамито ни ще ни залее сѝте,
послушни кат овце, всички вкъщи си стояха,
не бяха на протеста, за да не изтърват парите.
Безотговорни, мързеливи, апатични,
не се притеснявайте, гостите чукат на вратата,
бъднините на България мъртви са, трагични,
след толкоз много мъка даже не увира ни главата.
Стига толко, римите излишни,
говедото си е говедо, оправѝя няма,
припомнете всичките моменти лишни,
бездната е безконечна, ямата голяма!
Краят им дойде, даже поповете ни измреа,
не се притеснявайте, спасение няма да пристигне,
били са смели, мъдри, умни… Сега какви са теа…
Не се притеснявайте, този път и божия помощ няма да ни стигне…
09.07.2024
Aвтор: Иван Герасимов